Номер на жалба: 10637/22, 23157/22 и 43728/22

Членове от Конвенцията: (Чл. 3) Забрана на изтезанията, (Чл. 3) Ефикасно разследване

По делото Костова и други с/у България

Европейският съд по правата на човека (Трето отделение), заседаващ в състав:

          Петер Роосма, председател,
          Диана Ковачева,
          Канолик Мингоранс Кайрат, съдии,
и Олга Чернишова, заместник-секретар на секцията,

Като взе предвид:

жалби № 10637/22, 23157/22 и 43728/22 срещу Република България, подадени пред Съда съгласно член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“), съответно на 17 февруари 2022 г., 3 май 2022 г. и 7 септември 2022 г. от трима български граждани, а именно: г-жа Елена Димитрова Костова („първата жалбоподателка“), родена през 1966 г., живееща в София и представлявана от г-н М. Екимджиев, г-жа К. Бончева и г-жа Т. Екимджиева, адвокати, практикуващи в Пловдив; г-н Петър Желязков Политов („вторият жалбоподател“), роден през 1971 г., живеещ в Пловдив и представляван от г-жа С. Стефанова, адвокат, практикуващ в Пловдив; и г-жа Станка Манасиева Михайлова („третата жалбоподателка“), родена през 1951 г., живееща в Горна Оряховица, адвокат, която се представлява сама;

решенията за уведомяване, от различни дати, на българското правителство („правителството“), представлявано от неговите агенти, съответно г-жа М. Цочева, г-жа В. Христова и г-жа М. Илчева от Министерството на правосъдието, както и за обявяване на останалата част от жалбите за недопустими;

становищата на страните;

След закрито заседание на 27 януари 2026 г.,

издава следното решение, което е прието на същата дата:

ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО

1.  Жалбите се отнасят до твърденията на жалбоподателите по процедурния аспект на член 3 от Конвенцията (те се позовават също на член 13, а третият жалбоподател – и на член 8). Те твърдят, че властите не са разгледали своевременно жалбите им за нападения от частни лица, което е довело до изтичане на приложимите давностни срокове и до невъзможност извършителите да бъдат предадени на правосъдието. Първата жалбоподателка също така се оплаква съгласно член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, че е била принудена да поеме съдебните разноски на нападателя си в това производство.

I.        Костова с/у България, жалба № 10637/22

2. Жалбоподателката е нападната на 28 юни 2016 г. от X, частно лице. Съдебномедицинско заключение от 29 юни 2016 г. констатира няколко хематома по горната устна, лявата горна част на ръката и дясната предмишница на жалбоподателката. В него се посочва, че нараняванията са могли да бъдат нанесени по времето и по начина, описани от нея. Тя подава жалба в полицията за инцидента на същия ден, като посочва X за извършител.

3. На 17 август 2016 г. СРП отказва да образува наказателно производство, като счита, че престъплението е от частен характер. Жалбоподателката не е уведомена за този отказ.

4. На 15 март 2018 г. жалбоподателката подава нова жалба до прокуратурата, като посочва, че не е получила никаква информация относно жалбата си от 2016 г. (вж. параграф 2 по-горе); тя не получава отговор на тази жалба.

5. На 10 септември 2018 г. тя пита писмено за развитието на производството по жалбата ѝ от юни 2016 г. На 28 септември 2018 г. ѝ е предоставено копие от отказа на прокурора да образува производство. Горестоящият прокурор потвърждава отказа по нейна жалба на 12 ноември 2018 г.

6. На 22 октомври 2018 г. жалбоподателката подава тъжба срещу X. Тя се оплаква, че освен нараняванията, отбелязани в медицинското свидетелство (вж. параграф 2 по-горе), нападението й е причинило повтарящи се замайвания, продължителни проблеми с равновесието и нарушен сън. На 12 ноември 2018 г. и 11 януари 2019 г., съответно, СРС оставя жалбата без разглеждане, като посочва на жалбоподателката какво трябва да доизясни в срок от седем дни. Тя изпълнява указанията.

7. На 1 април 2019 г. съдът насрочва първо заседание за 23 май 2019 г., което е отложено поради нередовно призоваване на страните. На 5 юли 2019 г. заседанието е отложено поради отсъствието на подсъдимия за 3 октомври 2019 г., когато съдът отказва да присъедини гражданския иск на жалбоподателката към наказателното производство. След това се провеждат заседания на 21 ноември и 10 декември 2019 г., както и на 13 февруари 2020 г., когато съдът налага глоба на вещо лице за неявяване. На 16 март 2020 г. съдът насрочва заседание за 14 май 2020 г., което не се състои. На 3 юли 2020 г. е насрочено заседание за 11 август 2020 г., когато то е отложено за 17 септември 2020 г.

8. На 17 септември 2020 г. СРС признава X за виновен в причиняване на леки телесни повреди на жалбоподателката съгласно член 130, § 2 от Наказателния кодекс. X е осъден условно на лишаване от свобода от четири месеца, с изпитателен срок от три години, и на заплащане на съдебните разноски на жалбоподателката. На 11 октомври 2020 г. съдът излага мотивите си.

9. X обжалва. На 29 декември 2020 г. X твърди, че абсолютният давностен срок за наказателно преследване е изтекъл на 28 декември 2020 г.

10. На 12 март 2021 г. Софийският градски съд потвърждава фактическите констатации и правната обосновка в присъдата на първата инстанция. Отбелязвайки, че причините за изтичането на абсолютния давностен срок са без значение, съдът констатира, че този срок е изтекъл. Той отменя присъдата на първата инстанция и прекратява производството.

11. Жалбоподателката обжалва без успех пред Върховния касационен съд (окончателно решение от 30 август 2021 г.). Тя е осъдена да заплати на X общо 3 186 лева (около 1 630 евро) разноски.

12. Жалбоподателката завежда гражданско дело за обезщетение срещу X, което към юли 2025 г. все още е висящо.

II.     Политов срещу България, жалба № 23157/22

13. На 7 април 2014 г., докато изпълнява служебните си задължения като общински служител, жалбоподателят е ударен в лицето от частно лице, Y. Жалбоподателят подава жалба в полицията същия ден, като идентифицира извършителя. Медицинско свидетелство, издадено на жалбоподателя на следващия ден, отбелязва, че той е претърпял разкъсана контузна рана на носния мост, травматичен оток със синини и болезненост около раната.

14. През май 2014 г. районната прокуратура в Пловдив  образува наказателно производство срещу Y за причиняване на леки телесни повреди по хулигански мотиви (член 131, § 1, точка 12 от Наказателния кодекс). Прокурорът прекратява производството на 12 юли 2017 г., като счита, че фактите съответстват на престъпление от частен характер, причиняване на леки телесни повреди по член 130, § 1 от Наказателния кодекс. Жалбоподателят обжалва.

15. На 20 октомври 2017 г. Районният съд в Пловдив отменя постановлението, като констатира, че прокурорът не е разследвал и не се е произнесъл по престъплението от общ характер по член 131, § 1, точка 1 от Наказателния кодекс. След това прокурорът спира производството пет пъти, като четири от тези спирания са отменени от съда, който всеки път връща делото на прокурора със задължителни указания.

16. На 16 ноември 2021 г. Районната прокуратура на Пловдив прекратява производството, тъй като абсолютният давностен срок за престъплението по член 131, § 1, ал. 1 е изтекъл на 7 октомври 2021 г.

17. В гражданското производство, което жалбоподателят завежда междувременно срещу Y (окончателно решение от 18 март 2020 г. на Окръжния съд в Пловдив), са му присъдени 800 лева (около 400 евро), плюс лихви, за нападението.

18. Присъдени са също 3 000 лв. (около 1 500 евро) в производство за обезщетение срещу държавата за прекомерна продължителност на наказателното производство (окончателно решение от 29 април 2025 г. на Върховния касационен съд).

III.   Михайлова срещу България, жалба № 43728/22

19. На 13 март 2018 г. жалбоподателката, адвокат, подава жалба до прокуратурата, че на 7 март 2018 г. Z. (когото тя идентифицирала по име) я е пребила в Горна Оряховица. В медицинско свидетелство, издадено на жалбоподателката на 8 март 2018 г., е отбелязано, че тя е получила контузия, оток и множество хематоми по главата, както и рана по лицето, и че е имала кървене от носа.

20. Всички прокурори в Горна Оряховица се отвеждат поради професионалната си връзка с жалбоподателката. На 14 юни 2018 г. делото е изпратено на районната прокуратура в Свищов, която на 28 юни 2018 г. образува наказателно производство по член 131, § 1, ал. 12 от Наказателния кодекс за причиняване на леки телесни повреди по хулигански мотиви.

21. На 13 февруари 2019 г. прокуратурата на Свищов прекратява разследването, като констатира, че не е било извършено престъпление от общ характер. През април 2019 г. жалбоподателката е уведомена за прекратяването и за това, че може да заведе частно наказателно производство. Тя обжалва прекратяването пред районния съд в Свищов, който изпраща делото на Районния съд в Горна Оряховица, където всички съдии се отвеждат. На 14 юни 2019 г. Върховният касационен съд изпраща делото на Районния съд във Велико Търново, който потвърждава прекратяването с окончателно решение от 11 юли 2019 г. На 11 септември 2020 г. районната прокуратура в Свищов прекрати наказателното производство.

22. На 17 юли 2019 г. жалбоподателката подава тъжба пред Районния съд във Велико Търново във връзка със същото нападение. Този съд констатира, че не е компетентен да разгледа делото, и на 18 юли 2019 г. го изпраща на Районния съд в Горна Оряховица, който от своя страна повдига въпрос за компетентност пред Върховния касационен съд. На 11 септември 2019 г. Върховният касационен съд изпраща делото на Районния съд във Велико Търново, който е оправдал Z. на 15 януари 2020 г.

23. Жалбоподателката обжалва решението. На 16 юли 2020 г. Окръжният съд във Велико Търново отменя оправдателната присъда на Z. и връща делото на Районния съд във Велико Търново за ново разглеждане.

24. След като всички съдии от Районния съд във Велико Търново се отвеждат, Върховният касационен съд изпраща делото на Районния съд в Омуртаг на 6 октомври 2020 г. В окончателно решение от 9 юли 2021 г. последният съд прекратява частното наказателно производство и връща делото обратно на прокуратурата за разследване на престъплението от общ характер хулиганство съгласно член 325, § 1 от Наказателния кодекс.

25. На 10 декември 2021 г. районният прокурор на Велико Търново отказа да образува наказателно производство.

26. Жалбоподателката обжалва. На 2 август 2022 г. окръжната прокуратура на Велико Търново потвърждава отказа за образуване на наказателно производство. Отбелязва се, че престъплението по член 325, § 1 от Наказателния кодекс е погълнато от престъплението по член 131, § 1, точка 12 от Наказателния кодекс (вж. параграф 20 по-горе). Докато постановлението от 11 септември 2020 г. (вж. параграф 21 по-горе) за прекратяване на наказателното производство по последното престъпление не е отменено, то представлява пречка за образуването на ново наказателно производство за същите деяния. Също така е невъзможно да се образува наказателно производство по член 325, § 1 от Наказателния кодекс, тъй като съответният давностен срок е изтекъл.

ОЦЕНКА НА СЪДА

I.         ТВЪРДЕНИЕ ЗА НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 3 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

27. Съдът ще разгледа жалбите съвместно в едно решение, поради сходния им предмет.

28. Като разполага с правото да определи правната квалификация на фактите по делото (вж. Радомиля и др. с/у Хърватия [ГК], № 37685/10 и 22768/12, параграфи 114 и 126, 20 март 2018 г.), Съдът ще разгледа жалбите на жалбоподателите единствено в светлината на член 3 от Конвенцията.  

29. Общите принципи относно прага, който трябва да бъде достигнат, за да може дадена жалба да попада в приложното поле на член 3, са изложени, наред с другото, в делото M.S. с/у Италия (№ 32715/19, пар. 109, 7 юли 2022 г.). Съдът констатира, противно на твърденията на правителството по този въпрос, че третирането, на което са били подложени жалбоподателите, е достигнало минималното ниво на тежест, изисквано съгласно член 3, като тази разпоредба е приложима към техните жалби.   

30. Правителството твърди, че първата и третата жалбоподателки не са изчерпали вътрешноправните средства за защита: искът за деликт на първата жалбоподателка е висящ, поради което жалбата ѝ пред Съда е преждевременна, а третата жалбоподателка не е предявила иск за деликт. Освен това, неизпълнението от страна на първата жалбоподателка на задължението да уведоми Съда за заведения иск за деликт представлява злоупотреба с правото на подаване на жалба, а получаването на обезщетение от втория жалбоподател в гражданско производство е довело до загуба на статута му на жертва или до разрешаване на въпроса. Съдът отхвърля тези възражения, тъй като ефективното възпиране на нападенията срещу физическата неприкосновеност на лицето изисква ефикасни наказателноправни механизми (вж., наред с много други източници, Сандра Янкович с/у Хърватия, № 38478/05, пар. 36, 5 март 2009 г., и Стоев и други с/у България, № 41717/09, § 50, 11 март 2014 г.), и жалбоподателите са завели различни наказателни производства.  

31. Възражението на правителството, че всички жалби на жалбоподателите са явно неоснователни и че първата жалбоподателка е загубила статута си на жертва, тъй като не е проявявала интерес към производството в продължение на повече от две години (вж. параграфи 3-4 по-горе), е толкова тясно свързано със същността на жалбите, че Съдът ги обединява с разглеждането по същество.  

32. Жалбите не са недопустими по никакви други основания и следователно трябва да бъдат обявени за допустими.    

33. Общите принципи относно задължението на държавите да провеждат ефективни разследвания на обосновани твърдения за малтретиране съгласно член 3 от Конвенцията са изложени, наред с другото, в Костец с/у Литва (№ 960/13, параграфи 40-41, 13 юни 2017 г.) и М.С. с/у Италия (цитирано по-горе, параграфи 136-37).

34. Жалбоподателите са подавали навременни жалби до властите за това, че са били малтретирани от частни лица, които са посочили в жалбите си (вж. параграфи 2 ,13 и 19 по-горе, и разграничи от M.A. с/у Исландия, № 59813/19, пар. 69, 26 август 2025 г.).   

35. Що се отнася до първата жалбоподателка, в нарушение на закона (вж. X и др. с/у България [ГК], № 22457/16, пар. 118, 2 февруари 2021 г.) тя не е била уведомена за отказа на прокуратурата да образува наказателно производство. Тя се е интересувала от развитието на производството през 2018 г. (вж. параграфи 4 и 5 по-горе), повече от две години преди изтичането на съответния давностен срок (сравни, mutatis mutandis, Велев с/у България, № 43531/08, пар. 59, 16 април 2013 г.), така че не е загубила интерес към производството. Тя незабавно е завела частно наказателно производство, веднага щом е била уведомена за отказа за образуване на производство от общ характер (вж. параграф 6 по-горе). Приблизително трите месеца, изминали след 22 октомври 2018 г., преди жалбоподателката окончателно да уточни жалбата си пред съда (вж. параграф 6 по-горе), не са могли да повлияят решаващо на ефективността на разследването, противно на твърденията на правителството.   

36. Производствата, образувани по жалбите на жалбоподателите, не са били сложни нито във фактически, нито в правен аспект.

37. Начинът, по който различните органи, както прокурори, така и съдии, са провеждали производствата по жалбите на жалбоподателите за малтретиране, не е бил нито бърз, нито достатъчно усърден, въпреки изискванията на ситуацията. Въпросът не е в продължителността на давностните срокове като такава, а в това дали органите са предприели всички разумни мерки, за да разследват твърденията на жалбоподателите с бързината, изисквана от приложимите давностни срокове, с цел да се осигури практическа и ефективна защита (вж. M.A. с/у Исландия, цитирано по-горе, пар. 66).   

38. В случая на първата жалбоподателка прокурорът не я е уведомил своевременно за отказа да се образува производство; въпреки че тя е завела частно производство веднага след като е била уведомена за отказа, повече от две години преди изтичането на съответния давностен срок, на съда на първа инстанция са му били необходими две години, за да постанови решение след многократни отлагания на заседанията, без да е налице вина от страна на жалбоподателката. Втората инстанция не е отстранила натрупаното забавяне (вж. по този въпрос, mutatis mutandis, Костец, цитирано по-горе, пар. 44) и, въпреки че подсъдимият е бил признат за виновен и осъден на първа инстанция (вж. параграф 8 по-горе), производството в крайна сметка е било прекратено поради изтичане на давностния срок.

39. В случая на втория жалбоподател на прокурора му отнема повече от три години, за да изрази становище, че действията, които са предмет на жалбата, не съответстват на престъпление от общ характер (вж. параграф 14 по-горе). След като съдът отменя това решение, прокурорът провежда разследване в продължение на още четири години (вж. параграф 16 по-горе) – през които съдът отново отменя четири пъти неговите решения за спиране на разследването – без да стигне до заключение преди изтичането на давностния срок.

40. Жалбата на третия жалбоподател се препраща по пощата между различните инстанции на прокуратурата и съдилищата в продължение на повече от четири години (вж. параграфи 21 –26 по-горе), без да бъде взето окончателно решение до изтичането на давностния срок.   

41. Описаният по-горе ход на събитията довежда до резултати от наказателното производство по всичките три жалби, които нямат възпиращ ефект, способен да гарантира ефективно предотвратяване на незаконни действия като тези, за които се оплакват жалбоподателите (сравни Ибрахим Демирташ с/у Турция, № 25018/10, § 35, 28 октомври 2014 г.). Освен това първата жалбоподателка е била задължена да заплати съдебните разноски на ответника, въпреки че производството е било прекратено без нейна вина. Целта за осигуряване на ефективна защита срещу актове на малтретиране не може да бъде постигната, когато наказателното производство е прекратено поради изтичане на давностния срок за преследване и когато това е настъпило, както в настоящите случаи, в резултат на действията на съответните държавни органи и без вина на жалбоподателите (сравни, mutatis mutandis, Костец, цитирано по-горе, пар. 44, и Исакович Видович с/у Сърби № 41694/07, пар. 64, 1 юли 2014 г.).   

42. Съдът отхвърля възраженията на правителството за недопустимост, обединени с въпросите по същество (вж. параграф 31 по-горе), и констатира, че е налице нарушение на процедурната част на член 3 от Конвенцията по отношение на тримата жалбоподатели.   

II.      ДРУГО ТВЪРДЕНИЕ ЗА НАРУШЕНИЕ СЪГЛАСНО УТВЪРДЕНАТА СЪДЕБНА ПРАКТИКА 

43. Първата жалбоподателка също така се оплаква по член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, че е била принудена да поеме съдебните разноски на ответника в частното наказателно производство, което тя е завела. Като взе предвид констатациите си по-горе (вж. параграфи 41–42 по-горе), Съдът счита, че по тази разпоредба не възниква отделен въпрос. 

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА  

44. Първата жалбоподателка претендира: 15 000 евро за неимуществени вреди; 4 022,5 евро за съдебни такси и разноски пред Съда, от които 3 780 евро за адвокатски хонорари и 242,5 евро за превод и пощенски разходи; и 3 846,47 евро за съдебни такси и разноски във вътрешното производство, включително разходите, които е била принудена да заплати на ответника.

45. Вторият жалбоподател претендира: 20 000 евро за неимуществени вреди; и 2 350,47 евро за съдебни разноски и разходи, от които 2 160 евро за адвокатски хонорари.

46. Третата жалбоподателка претендира имуществени и неимуществени вреди, както и съдебни такси и разноски, като моли Съда да ги определи в съответствие с установената практика.

47. Правителството оспорва исканията като необосновани и прекомерни.

48. Жалбоподателите трябва да са претърпели неимуществени вреди в резултат на констатираното нарушение. Съдът, като взема предвид съответните обстоятелства във всяка жалба и се произнася по справедливост, присъжда за неимуществени вреди по 5 000 евро на първия и третия жалбоподател и 3 500 евро на втория жалбоподател (предвид присъдената сума на национално равнище), плюс евентуално дължими данъци.

49. Съдът не установява никаква причинно-следствена връзка между констатираното нарушение и имуществената вреда, претендирана от третата жалбоподателка, и отхвърля нейната съответна претенция.

50. Като взема предвид документите, с които разполага, Съдът присъжда: (а) на първия жалбоподател 1 242,5 евро за производството пред Съда, от които 242,5 евро да се изплатят директно на адвокатската кантора „Екимджиев и партньори“, а 1 000 евро да се изплатят на жалбоподателя; и 3 769,79 евро за съдебни такси и разноски в съответното вътрешно производство, които да бъдат изплатени на жалбоподателя, плюс всеки данък, който може да бъде начислен върху тях; и (б) на втория жалбоподател 1 155,3 евро за производството пред Съда по всички позиции, от които 232,99 евро да бъдат изплатени директно на неговия процесуален представител, а остатъкът — на жалбоподателя. Съдът не присъжда разноски и разходи по отношение на третата жалбоподателка, която се представлява сама, тъй като вложеното време не представлява действително направени от нея разходи и тя не е представила документи, доказващи други разходи.   

ПО ТЕЗИ ПРИЧИНИ СЪДЪТ, ЕДИНОДУШНО,

1.      Решава да обедини жалбите;

2.      Решава да обедини с разглеждането по същество част от възраженията на правителството за недопустимост и ги отхвърля;

3.      Обявява жалбите за допустими;

4.       Констатира, че е налице нарушение на процедурната част на член 3 от Конвенцията по отношение на всички жалбоподатели и че не възниква отделен въпрос по член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията по отношение на първата жалбоподателка;

5.      Постановява

(a)  ответната държава да изплати на жалбоподателите в срок от три месеца следните суми:

(i) за неимуществени вреди, плюс всички данъци, които могат да бъдат начислени: по 5 000 EUR (пет хиляди евро) на първия и третия жалбоподател; и 3 500 EUR (три хиляди и петстотин евро) на втория жалбоподател;

(ii) 5 012,29 евро (пет хиляди и дванадесет евро и двадесет и девет цента) за съдебни разноски и разходи на първата жалбоподателка, плюс евентуално дължими данъци, от които 4 769,79 (четири хиляди седемстотин шестдесет и девет евро и седемдесет и девет цента) да се изплатят на първата жалбоподателка и 242,5 евро да се изплатят директно на адвокатската кантора „Екимджиев и партньори“;

(iii) 1 155,3 EUR (хиляда сто петдесет и пет евро и тридесет цента) за разноски и разходи по всички позиции на втория жалбоподател, плюс всеки данък, който може да му бъде начислен, от които 232,99 EUR да се изплатят директно на неговия процесуален представител, а остатъкът да се изплати на жалбоподателя;

(b)  от изтичането на горепосочените три месеца до уреждането на задължението върху горепосочените суми се начислява проста лихва в размер, равен на пределния лихвен процент на Европейската централна банка за периода на просрочването, увеличен с три процентни пункта;

6.      Отхвърля останалата част от исканията на ищците за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и съобщено писмено на 17 февруари 2026 г. съгласно член 77, параграфи 2 и 3 от Правилника за съдебния ред.

          Олга Чернишова                                                 Петер Роосма
       Заместник-секретар                                                Председател

Дата на постановяване: 17.2.2026 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/?i=001-248590