Публикуван е петнадесетият брой на Бюлетин „Решения на ЕСПЧ по дела срещу България“

В петнадесетия брой на Бюлетина "Решения на ЕСПЧ по дела срещу България" са включени решенията, постановени от Европейския съд по правата на човека през 2018 г.

ЕСПЧ обяви за недопустими 16 жалби срещу България. По делото "Сакскобургготски и други срещу България" ЕСПЧ отхвърли оплакванията на г-н Симеон Сакскобурготски и г-жа Мария-Луиза Хробок относно имота Кричим, както и всички оплаквания на останалите петима наследници на цар Фердинанд I. Съдът отложи произнасянето си по оплакванията на жалбоподателите по отношение на мораториума от 2009 г. и имотите Саръгьол и Ситняково. По делото "Айдаров и други срещу България", касаещо издаването и изпълнението по отношение на жилищата на жалбоподателите на заповеди за премахване на незаконни постройки, Съдът отхвърли една част от оплакванията поради неспазване на 6-месечния срок и друга - поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита. ЕСПЧ отхвърли жалбата „Каров срещу България“, като прие, че Конвенцията е неприложима спрямо оплакването на жалбоподателя от наложена глоба в размер на 1000 лева поради неявяването му в съдебно заседание и ненавременното уведомяване на съда за причините за това. Жалбата "Харизанов срещу България" беше отхвърлена като недопустима поради явна необоснованост и неизчерпване на средствата за защита по ЗОДОВ. Съдът прие, че жалбоподателите по делото "Петров и други срещу България" не са спазили 6-месечния срок за подаване на жалба пред него. Останалите недопустими жалби са отхвърлени изцяло поради явна необоснованост.

ЕСПЧ намери нарушение на чл. 3 от Конвенцията по делата "Христосков срещу България" и "Петров и други срещу България". Делата засягат лошите условия и твърде рестриктивния режим на изтърпяване на наказанията на жалбоподателите, наложени им с влезли в сила присъди.

Съдът намери нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията по четири дела поради неизпълнение на влезли в сила съдебни решения, по три дела поради невъзможност за съдебен контрол върху административни наказания, по две дела поради липсата на съдебен контрол върху основанията за отнемане на достъп до класифицирана информация, както и по едно дело поради липсата на обективна безпристрастност на съдебен състав. ЕСПЧ намери нарушение на чл. 6 §§ 1 и 3 (c) от Конвенцията по делото "Димитър Митев срещу България" поради ограничаването на  правото на адвокатска защита на жалбоподателя, което е накърнило цялостната справедливост на процеса срещу него.

ЕСПЧ намери нарушение на чл. 8 от Конвенцията по делата "Хаджиева срещу България" поради оставянето на жалбоподателката без родителска грижа за период от два дни, "Докторов срещу България" поради невъзможността за жалбоподателя да оспори бащинството си над едно от децата от прекратения му брак и "Димова-Иванова и Иванов срещу България" във връзка с проведено в дома на жалбоподателите претърсване и изземване.

По делото "Сапунджиев срещу България", по което жалбоподателят е бил осъден за клевета поради подаването на жалби до държавни институции и закачването на плакати с твърдения за замърсяване, причинено от печатница в близост до дома му, ЕСПЧ намери нарушение на чл. 10 от Конвенцията.

Съдът намери нарушение на чл. 11 от Конвенцията по две дела срещу България поради откази за регистриране на „Обединена македонска организация Илинден“, както и по делото "Кирил Иванов срещу България" поради отмяната на събрание на организацията „Македонски инициативен комитет“.

ЕСПЧ намери нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията по девет дела срещу България. Три от тях засягат неизпълнение на влезли в сила съдебни решения, две касаят липса на обезщетяване за отчуждено имущество, едно дело се отнася до неизплащането на сума, установена с изпълнителен лист, а едно се отнася до неизпълнение на влезли в сила заповеди, с които жалбоподателите са обезщетени с акции. По делото "Бояджиева и Глория Интернешънъл Лимитид ЕООД срещу България" Съдът намери за проблематична старата редакция на чл. 646, ал. 2 от Търговския закон, която уреждаше автоматично обявяване за нищожно спрямо кредиторите на несъстоятелността на изпълнението на парично задължение след началната дата на неплатежоспособността. По делото „Димитър Йорданов срещу България“ Съдът установи незаконна намеса в правото на собственост на жалбоподателя поради провеждането във въглищна мина на детонации на такова разстояние до имота му, което е по-малко от разрешеното по закон. По това дело Съдът не намери нарушение на чл. 6, като счете, че решенията на националните съдилища са били основани на разумна оценка на събраните доказателства, а оплакванията по чл. 8 обяви за недопустими като подадени извън 6-месечния преклузивен срок. По делото „Тогрул срещу България“ ЕСПЧ прие за непропорционално налагането на глоба в максимален размер и отнемането на цялата сума в случай на недеклариране на парична сума пред митническите власти, допуснато по непредпазливост.

По делата "Кирил Иванов срещу България", "Чорбов срещу България", "Димова-Иванова и Иванов срещу България", "Петров и други срещу България" и "Узунова и Сеид срещу България" Съдът намери нарушение и на чл. 13 от Конвенцията поради липсата на ефективни средства за защита.

По делото "Димитров и Момин срещу България" ЕСПЧ постанови, че няма нарушение на чл. 6 §§ 1 и 3 (d) от Конвенцията, тъй като жалбоподателите са разполагали с достатъчно гаранции за цялостната справедливост на процеса и националните съдилища изчерпателно и обективно са разгледали всички относими въпроси. Съдът не намери нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията и по делото "Каменова срещу България", по което жалбоподателката се оплаква, че исковете й за обезщетение за претърпени в резултат от смъртта на дъщеря й вреди не са разгледани от националните съдилища. Съдът прие, че жалбоподателката е пропуснала да използва ясните и безспорни възможности за надлежно разглеждане на иска ѝ.

Петнадесетият брой на Бюлетина "Решения на ЕСПЧ по дела срещу България" е достъпен тук в pdf формат